Aug 20, 2005, 12:06 PM
Цветът на любовта
Ти беше тук.
Сърцето ми намери своя ритъм
и станах аз щастлива и добра.
Да,щастието твърде дълго скита
и ето-спря пред моята врата.
Но всичко правиш толкоз сложно
и радостта ми бързаш да взривиш:
За малко,да,сега не можеш,
от клюките навярно се боиш.
Оставам пак сама.И ми е тъжно.
Боли.Ще преболи.Не е беда.
Но ми е някак...теменужно.
Това ли е цветът на любовта?
Сърцето ми намери своя ритъм
и станах аз щастлива и добра.
Да,щастието твърде дълго скита
и ето-спря пред моята врата.
Но всичко правиш толкоз сложно
и радостта ми бързаш да взривиш:
За малко,да,сега не можеш,
от клюките навярно се боиш.
Оставам пак сама.И ми е тъжно.
Боли.Ще преболи.Не е беда.
Но ми е някак...теменужно.
Това ли е цветът на любовта?
© Здравка Маринова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
... тем(б)еНужно...
-
Хубаво е!6!
-
Ти беше тук ...
Това изказва всичко - побира щастието и болката в едно, но той остава - в сърцето ти
-
Всъщност,стиховете са стари и отдавна съм ги преболедувала,но благодаря,че ги прочетохте и ми писахте
-
Ще преболи Здравче, знаем го, хубаво си го написала, поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
