Цветът на любовта
Ти беше тук.
Сърцето ми намери своя ритъм
и станах аз щастлива и добра.
Да,щастието твърде дълго скита
и ето-спря пред моята врата.
Но всичко правиш толкоз сложно
и радостта ми бързаш да взривиш:
За малко,да,сега не можеш,
от клюките навярно се боиш.
Оставам пак сама.И ми е тъжно.
Боли.Ще преболи.Не е беда.
Но ми е някак...теменужно.
Това ли е цветът на любовта?
Сърцето ми намери своя ритъм
и станах аз щастлива и добра.
Да,щастието твърде дълго скита
и ето-спря пред моята врата.
Но всичко правиш толкоз сложно
и радостта ми бързаш да взривиш:
За малко,да,сега не можеш,
от клюките навярно се боиш.
Оставам пак сама.И ми е тъжно.
Боли.Ще преболи.Не е беда.
Но ми е някак...теменужно.
Това ли е цветът на любовта?
© Здравка Маринова All rights reserved.
