Цвят в кутия от бетон
1.1K
0
1
9,30 рм е, ти разцъфваш,
рокля слагаш, тъмен грим,
на вечеря ли отиваш,
или си редовното “Навън”.
Тиха музика отеква,
някъде от светлият салон -
не е валс, нито концертна,
а е глас на рок легенда.
Взираш се във огледалото,
червилото ти вече е изтрито,
слагаш ново и разтъркваш устни,
равномерно то да е покрито.
На розовите бузи слагаш ти безцветен руж ,
е как, нали ще се целуваш с някой мъж.
Ти мислиш за това, нали,
нищо, че навън вали, вали.
Някъде те чакат луди танци.
Трябва да си с модата във крак,
е как без тебе ще пропусне компанията твоя, как?
© Димитър Георгиев All rights reserved.
