9,30 рм е, ти разцъфваш,

рокля слагаш, тъмен грим,

на вечеря ли отиваш,

или си  редовното “Навън”.

Тиха музика отеква,

някъде от светлият салон -

не е валс, нито концертна,

а е глас на рок легенда.

Взираш се във огледалото,

червилото ти вече е изтрито,

слагаш ново и  разтъркваш устни,

равномерно то да е покрито.

На розовите бузи слагаш ти безцветен руж ,

е как, нали ще се  целуваш с някой мъж.

Ти мислиш за това, нали,

нищо, че навън вали, вали.

Някъде те чакат луди танци.

Трябва да си с модата във крак,

е как без тебе ще пропусне компанията твоя, как?