5 may 2010, 11:50

Цвят в кутия от бетон

  Poesía
1.1K 0 1

 

 

9,30 рм е, ти разцъфваш,

рокля слагаш, тъмен грим,

на вечеря ли отиваш,

или си  редовното “Навън”.

Тиха музика отеква,

някъде от светлият салон -

не е валс, нито концертна,

а е глас на рок легенда.

Взираш се във огледалото,

червилото ти вече е изтрито,

слагаш ново и  разтъркваш устни,

равномерно то да е покрито.

На розовите бузи слагаш ти безцветен руж ,

е как, нали ще се  целуваш с някой мъж.

Ти мислиш за това, нали,

нищо, че навън вали, вали.

Някъде те чакат луди танци.

Трябва да си с модата във крак,

е как без тебе ще пропусне компанията твоя, как?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...