5 may 2010, 11:50

Цвят в кутия от бетон

  Poesía
1.1K 0 1

 

 

9,30 рм е, ти разцъфваш,

рокля слагаш, тъмен грим,

на вечеря ли отиваш,

или си  редовното “Навън”.

Тиха музика отеква,

някъде от светлият салон -

не е валс, нито концертна,

а е глас на рок легенда.

Взираш се във огледалото,

червилото ти вече е изтрито,

слагаш ново и  разтъркваш устни,

равномерно то да е покрито.

На розовите бузи слагаш ти безцветен руж ,

е как, нали ще се  целуваш с някой мъж.

Ти мислиш за това, нали,

нищо, че навън вали, вали.

Някъде те чакат луди танци.

Трябва да си с модата във крак,

е как без тебе ще пропусне компанията твоя, как?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...