postadg

35 results
  • Морето

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry » Other
    Измий море,
    на босите нозе сивата отрова,
    и дивотията и нея, останала без мисъл.
    Вземи море и остави я без опора,
    вълните да и влеят смисъл. ...
      36 
  • Коледа

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Prose » Narratives
    Рон се събуди с тежък махмурлук. Главата го болеше вертикално от лявата вежда
    до върха на темето. Докато разтриваше слепоочието си мислеше:
    “Не можах да свикна с тези българи. Какъв е този алкохол? Как си го произвеждат? Как го пият? Остава загадка за мен. Направо съм разглобен. Цялата ми дивотия ва ...
      267 
  • Все така ще те обичам

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry » Love
    Аз все така ще те обичам,
    във края на деня,
    на устните ти въздуха ще вдишам
    и сладко ще се унеса.
    топлина, по вените ми ще се стича ...
      274 
  • Последните летни дни

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry » Landscape
    в китарите вплетени самотните струни,   169 
  • Утеха

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry » Love
    Утеха
    Ето, мила, прибрах се
    и днес съм уморен,
    прегръдка, целувка, реално си щастие,
    щом, мила, си близо до мен. ...
      152 
  • Ти, мое изкушение

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry
    Искам да целувам устните ти-сто,
    не - хиляди пъти!
    Притисната о мен, да усещам вкуса им.
    Да,
    очите ти и те са хубави - две тъмни езера, ...
      263 
  • Просто е как се обичат

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry » Love
    Просто е:
    -Мъжко и женско винаги се привличат!
    Просто и естествено е да кажем:
    -Те се обичат!
    ... ...
      212 
  • Краят на лятото

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry
    Откъсвам грозд от дива лоза,
    израснала над скалата до кея,
    последвам вкусвайки сладкия сок на плода,
    и с поглед над залива като птица се рея.
    Рибари с изпечени от соленият вятър лица, ...
      199 
  • Как да кажа: "Обичам те"

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry » Love
    Как да кажа: "Обичам те!",
    хиляди, хиляди пъти.
    Как да го казвам така че,
    всеки път да гали слуха ти!
    Как да го вместя между простите думи, ...
      442 
  • Последна целувка

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry » Love
    Целувка и обърнат гръб,
    това е за последно сбогом,
    избрала ли си някой друг,
    за мен оставаш само спомен.
    Косата ти, раменете ти виждам, ...
      176 
  • Звездата бе знакът за него

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry
    Там, където небе и земя
    червената линия на изтока срещат,
    от там донесоха мъдреците вестта:
    - Звездата бе знакът за него,
    пред избрания идваме да сведем глава! ...
      210 
  • Извисяване

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry » Other
    Искам да се извися високо,
    поглед да зарея в простора,
    да съм стъпил широко,
    планини в ходилата да ми бъдат опора!
    Искам да се бия за славата, ...
      207 
  • Бягство

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry » Other
    Скри ли се слънцето -
    от края на дупката нервно надничаш.
    В мрака ти не ще избягаш.
    В колелото край във края се засичат
    и объркано във него се разтягаш. ...
      270 
  • Сянката

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry » Phylosophy
    Стоя до себе си,
    в сянката ми - ни радост, ни тъга.
    Останал глух с рояк от празни мисли
    опитвам се да споря.
    Тя - сянката, стои си във прахта, ...
      262 
  • След вчера

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry » Love
    Събудих се, а теб те няма,
    в леглото сам от студ треперя.
    Целувката била прощална,
    останала след вчера.
    Безумие получено, ...
      354 
  • Заедно

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry » Love
    Ти пи ли от чашата сутрин вода;
    събрах росата на горска поляна.
    А как спа, добре ли прекара нощта;
    одеалата постелих по-меки от пяна.
    Килимът, по който стъпваш - ...
      449 
  • Жената е хубава сутрин

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry » Erotic
    Жената е хубава сутрин,
    без грим,
    завита под тънко одеяло,
    пробуждаща се и протягаща своето тяло.
    Жената е хубава сутрин, ...
      1438 
  • Писмо

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry
    Отвори ли писмото ми?
    Написах го, загледан в падащите кестени.
    Два листа, откъснати от тетрадка,
    нахвърлени думи
    и рисунки на тях са поместени. ...
      381 
  • Джулай морнинг

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry » Other
    Разпънати гребени морски прииждат,
    разтелени в бялата пяна,
    умиват брега и назад се завръщат,
    със новите дават си смяна.
    Потънали в сенки дърветата, ...
      545 
  • Да срещнеш старата любов

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry
    Трепет видях в очите ти.
    Усмихнах се и ръка за поздрав протегнах.
    Исках милиони неща да изрека,
    но безгласни останаха устните ми.
    Удар след удар в сърцето, ...
      457 
  • Къде са мечтите

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry
    Eх, детски мечти, къде ви скрих,
    с коя просяшка дреха ви покрих,
    без капка съвест и утеха
    следите ваши заличих.
    Желаехме да бъдем живи, ...
      258 
  • Спомен от Арапя

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry » Landscape
    Потъна голо и червено, слънцето зад хоризонта
    и гларусите спряха да летят.
    Обгърнати от сянка на крайбрежни гъстълаци,
    палатки, каравани спят.
    И някъде китара звуците разнесе, ...
      406 
  • Улицата

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry
    Ах, улицата пак е с аромат на липа
    и нежен ромон на забързани думи,
    прически, дрехи, грим, очила,
    прозрачна невидима страст и парфюми.
      341 
  • Цвят в кутия от бетон

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry
    9,30 рм е, ти разцъфваш,
    рокля слагаш, тъмен грим,
    на вечеря ли отиваш,
    или си редовното “Навън”.
    Тиха музика отеква, ...
      370 
  • Пра-правнукът на самотния войн

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry
    Не, днес няма да се боря.
    Днес ще бъда кротък, тих.
    Искам само да се моля,
    днес не ще да бъда див.
    Сметки, такси, ипотеки, ...
      462 
  • Старият друм

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry
    Ето го пътят,
    с асфалт, ожулен от кръпки,
    извил е влажна и сива снага,
    охлузен е и е целият в дупки,
    със стари следи от добри времена. ...
      469 
  • Две думи избрани

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry » Other
    Не,
    не заспивай върху моите длани.
    Болят,
    уморени и празни са те.
    Покрити с мазоли, от труд изподрани, ...
      476 
  • Ти имаш много имена:

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry » Love
    Ти имаш много имена:
    сутрин си девойка, обед госпожа,
    вечер си незнайно каква.
    Събрала във себе си безброй настроения,
    сутрин сърдита, обед добра, ...
      672 
  • Скитник

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry
    Щом сънено очи притворя
    и пътя мислено поема,
    врата към тебе ще отворя,
    ключът за твоето сърце да взема.
    Аз скитник съм и дух безпътен ...
      349 
  • Това, което сме

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry » Civilian
    Колко спомена съшили сме
    като кръпки във своето тяло
    и мечтите си носим,
    велики да бъдем искаме само.
    Не в прах и униние да падаме, ...
      305 
  • Жестока си

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry » Love
    Жестока си,
    жестока, когато на улицата край мене минаваш,
    цялата в краски, червило и грим.
    Пътека от тих полъх оставяш,
    следи ароматен и дъхав парфюм. ...
      374 
  • Очите ти са водопади

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry » Love
    Очите ти са водопади
    Очите ти са водопади,
    сълзите си изливат във лоното на тиха пазва.
    Като капки падат,
    като тихи листопади, ...
      553 
  • Морето ми говори

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry » Landscape
    Морето ми говори, зове ме,
    но аз ли – нехая.
    Пейзаж от хора, чадъри не искам да зная.
    Два квадрата от морския бряг притежавам,
    два квадрата верни на мене остават, ...
      321 
  • Твоите устни

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry
    Колко думи са изречени от твоите устни.
    Колко пласта червило са минали там.
    Колко мъжки целувки, колко огън и плам.
    Колко глътки живот през тях ти си вдъхвала,
    колко усмивки и радостни мигове ...
      496 
  • Самотният воин

    postadg (Димитър Георгиев) postadg
    Poetry
    Не, днес няма да се боря.
    Оставам в степите да спя,
    но не със болка стиснал зъби във съня.
    Не днес, утре ще се бия, и не ще кървя.
    Потънал в тежките доспехи, ...
      349 

© 2003-2019, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.