Feb 6, 2009, 2:05 PM

Цяла

Poetry » Other

1.4K 1 28

Поредният подслон ми бе последен.
Преди дори не мислех да остана.
Отдавна с гръмотевици преследвам
едно небе. И то е мойта рана.

И ме боли, когато го докосвам
с върха на изморените си пръсти.
Просмуква се по тялото до кости.
Достигам го. Но все фатално късно.

И затова за дълго не оставах.
Опустошавах хищно всеки покрив.
А в бягствата, удобни като навик,
оглеждах се наивно. Като в локва.

Докàто най-случайно не замръкнах
на рамото ти, миг небе побрало.
Поникнах гръмотевично във стръкове,
разпръснати по теб. И станах цяла.

А ти съвсем не беше тази рана,
докосната за сетен път със пръсти.
Събирам ти небе. За да останеш.
Последният подслон на тебе кръстих.

06.02.2009 г.
Дарина Дечева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смиф (Валентин Евстатиев)

Чета и препрочитам.
Оглеждам се като в... небе.

2011-04-28T16:16:26+03:00
Черна_Роза (Жулиета Великова)

И настръхнах и ме разплака....за да се "събера" и аз ...намерих подслон при теб- ВИНАГИ си струва да те посетя ....но дори и когато отсъстваш, поне мога да почета книгата ти ...пък и тук да дойда..Даре! Дали ще мога да се поуча от твоята сила и мъдрост?

"Отдавна с гръмотевици преследвам
едно небе. И то е мойта рана."
Дали любовта е винаги рана ...ако е - никога да не преминава!

2010-07-29T08:52:17+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

наистина...дай Боже всекиму...!
Поезия.

2009-02-20T14:43:58+02:00
Paur (Симеон Дончев)

Събирам ти небе

2009-02-10T12:05:08+02:00
Елишка (Елица Стоянова)

Не бях се замисляла за озоновата дупка, но Гери те разконсперира!
Рискуваш цялото човечество, заради един човек! Това, ако не е любов, не знам какво е! Страхотно стихотворение, с чиста съвест го заявявам!

2009-02-07T12:06:47+02:00