Корабът вдига платна
и отплава.
Капки дъждовни
ще избридат следата,
вятър ще пее,
ще се вслушва в него
посоката.
Сега е времето на разплатата.
Пътувам -
забравата ще положи в кош
началото,
ще го посрещна в средата.
И ще отплува от мене
старото, всичкото, дето бяхме.
Вече сама съм
и цяла.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
