Jan 16, 2008, 4:21 PM

Цялата любов

  Poetry » Love
2.1K 1 14

  За  мъничко любов...

  Та  ти си цялата вселена

   и  аз  обгръщам   я

   със  двете  си  ръце.

    За мъничко  любов...

    Душата ми пленена,

    нашепва думи - ласки

    на  твоето  сърце.

    Усещам се всесилна

    и гледам надалече.

    И толкова богата!

    На всичко  съм готова.

    И мъничко любов...

    Не търся нея вече,

    защото имам  теб

    и цялата   любов.

 

 

  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилианна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....