Jan 16, 2008, 4:21 PM

Цялата любов

  Poetry » Love
2.1K 1 14

  За  мъничко любов...

  Та  ти си цялата вселена

   и  аз  обгръщам   я

   със  двете  си  ръце.

    За мъничко  любов...

    Душата ми пленена,

    нашепва думи - ласки

    на  твоето  сърце.

    Усещам се всесилна

    и гледам надалече.

    И толкова богата!

    На всичко  съм готова.

    И мъничко любов...

    Не търся нея вече,

    защото имам  теб

    и цялата   любов.

 

 

  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилианна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...