Църква
Простих и продължавам да прощавам...
След прошката - отново грях.
Научих те да съгрешаваш,
научи ме да си мълча.
До днес. Днес няма да отворя,
сърцето ми за тебе ослепя,
звънецът онемя от болка,
а вятърът очите ми отвя.
Не съм без дъно - пълна съм, преливам,
ръцете ти отдавна ме болят,
когато ме докосват, уж свенливо,
ухаещи на следваща жена.
Прощавах ти и няма да проклинам -
разсърдих всички свои богове...
До прага спри и отмини си -
не съм утеха. Църква съм за теб.
Но другаде иди да се помолиш,
където път не си постлал от грях.
А аз за другата се моля -
да издържи, че аз не издържах...
След прошката - отново грях.
Научих те да съгрешаваш,
научи ме да си мълча.
До днес. Днес няма да отворя,
сърцето ми за тебе ослепя,
звънецът онемя от болка,
а вятърът очите ми отвя.
Не съм без дъно - пълна съм, преливам,
ръцете ти отдавна ме болят,
когато ме докосват, уж свенливо,
ухаещи на следваща жена.
Прощавах ти и няма да проклинам -
разсърдих всички свои богове...
До прага спри и отмини си -
не съм утеха. Църква съм за теб.
Но другаде иди да се помолиш,
където път не си постлал от грях.
А аз за другата се моля -
да издържи, че аз не издържах...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
