Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
18.06.2008 г., 7:32 ч.

Църква 

  Поезия » Любовна
686 0 4
Простих и продължавам да прощавам...
След прошката - отново грях.
Научих те да съгрешаваш,
научи ме да си мълча.

До днес. Днес няма да отворя,
сърцето ми за тебе ослепя,
звънецът онемя от болка,
а вятърът очите ми отвя.

Не съм без дъно - пълна съм, преливам,
ръцете ти отдавна ме болят,
когато ме докосват, уж свенливо,
ухаещи на следваща жена.

Прощавах ти и няма да проклинам -
разсърдих всички свои богове...
До прага спри и отмини си -
не съм утеха. Църква съм за теб.

Но другаде иди да се помолиш,
където път не си постлал от грях.
А аз за другата се моля -
да издържи, че аз не издържах...

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??