Д У М И
Д У М И
За тебе думите са важни,
за мене важен си единствен ти,
защото думите са празни,
щом грее във душата ти.
Те, думите, излишни са,
когато във очите ме погледнеш,
а да говорим няма смисъл,
към мене, щом ръка протегнеш.
Когато устните ти моите докоснат,
не искам да говоря, разбери,
сърцето знае, толкова е просто.
Тихо, моля те, не говори.
Защото думите понякога,
тъй неусетно, се превръщат във лъжи.
Тогава, знаеш ли, че повече от всякога,
започва нетърпимо да боли.
И всяка дума, след това, те дразни,
и тъй жестока е, горчи,
защото думите са празни,
щом във душата ти вали.
© Екатерина Банска All rights reserved.
