...

Аз гледах улицата кална,

през призмата на моето въображение,

показа се картина идеална,

преплитайки любов и мир във вечно съприкосновение.

И гледах с умиление децата,

тичайки, играейки, с радостни лица,

но ето, вятърът удари ме веднага

и разруши на бляна красотата.

И погледнах веднага улицата днешна,

деца боси, посинели и прималели,

пристъпвайки едва-едва прегладнели,

пред мене начерта се картина безутешна.

И кученце игриво след тях вървеше,

поклащаше опашка, дори и сред беда

и то жертва на безмилостна веда,

но весело, въпреки че кървеше.

И гледка носталгична пред мен изригна,

децата улица замислено пресичаха,

а кучето и вятърът задружно тичаха.

И депутат в тоз момент с кола премина яростно,

раздра наслоеното настроение тягостно.

И сред облак отпраши надалече,

гледката размътя,

а кучето след децата така и не се притече,

то беше мъртво там на пътя.