Аз гледах улицата кална,
през призмата на моето въображение,
показа се картина идеална,
преплитайки любов и мир във вечно съприкосновение.
И гледах с умиление децата,
тичайки, играейки, с радостни лица,
но ето, вятърът удари ме веднага
и разруши на бляна красотата.
И погледнах веднага улицата днешна,
деца боси, посинели и прималели,
пристъпвайки едва-едва прегладнели,
пред мене начерта се картина безутешна.
И кученце игриво след тях вървеше,
поклащаше опашка, дори и сред беда
и то жертва на безмилостна веда,
но весело, въпреки че кървеше.
И гледка носталгична пред мен изригна,
децата улица замислено пресичаха,
а кучето и вятърът задружно тичаха.
И депутат в тоз момент с кола премина яростно,
раздра наслоеното настроение тягостно.
И сред облак отпраши надалече,
гледката размътя,
а кучето след децата така и не се притече,
то беше мъртво там на пътя.
© Ахасфер Всички права запазени