* * *
Как ми се иска, ако знаеш,
веднъж да ми кажеш нещо,
веднъж да ми се обадиш…
И аз ей тъй да се отплесна
в празни приказки - за живота
или за лошото време,
за моята лична Голгота,
за нечие чуждо мнение
и да ти говоря безспирно,
защото, ако за миг прекъсна,
отново ще се разминем…
Да ти говоря до втръсване,
да кажа поне веднъж всичко,
което така и не казах
и премълчах с едничката
умисъл – ти да не страдаш…
И всичко това ме сеща
какво да искам не бива,
но как да спра да усещам,
да чувствам, да се превивам,
да скитам, в опит безплоден
от себе си да се измъкна?
И всъщност, в крайна сметка…
Що ли не взема да млъкна?!
© Засегабезиме All rights reserved.
много, много хубаво!
