Jun 13, 2013, 6:17 PM

Да...

  Poetry
1.4K 1 1

Да превръщаш падането си във полет,

изправянето си във извисяване,

да тупаш прах от дрехите и от душата си,

да даваш, да обичаш, да обичаш да даваш,

да се оставяш да бъдеш обичан

и да уважаваш и закриляш ефимерното,

през призмата на своя мироглед да разбираш чуждия,

да сънуваш как рисуваш с пръсти, как целуваш

и насън да се усмихваш всяка вечер,

да осъзнаеш колко е голямо малкото ти същество,

да го градиш и да го пазиш чисто,

да се молиш и да вярваш в нещо,

по-силно и невидимо.

И да го намираш в себе си

реално и осезаемо от плът и кръв, и да го храниш

и поливаш като стръкче, като цвете, като плод,

като пчела, като живота... през цялото си съществуване

и винаги, когато гледаш залеза да си представяш изгрева...

някъде далече и да бъдеш там, с бързащите за работа, с децата на училище

и сънен, и най-буден, като ябълка под дървото

да се научиш, че това си ти, и още повече да се обичаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...