Да биха узнали цветята полски
сърцето ми болно как тъжно тупти,
не биха цъфтяли тъй нежно свежи,
с мен биха навели унило глави.
Да биха узнали птиците горски
защо душа ми ранена кърви,
не биха пяли възторжени песни
в нощите лунни с ясни звезди.
Да биха узнали звездите златни
как в мъка чезна по черни очи,
не биха нощем красиво блестяли,
когато душата тихо скърби.
© Мадлен All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
