Oct 8, 2004, 9:19 PM

Да бъда аз но друга

  Poetry
1.5K 0 1

Да усетя галенето на морския бриз
да бъда птичка в ръцете на вятъра
да танцувам със слънчевите лъчи
да спя на пясъка.
Очите ми да бъдат небето-
да виждат всичко навсякъде.
Обичта ми морето-необятна.
Просто искам да бъда първата мидичка
в ръцете на едно дете
да нося чиста радост
да бъда аз но друга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...