Да бъде...
Да пламне сърцето ти в огън,
в пожар от несбъднати чувства
и в стихия неземна да чезнат
фалшивите мисли прокудени.
Да млъкне гласът ти лъжовен,
изгарящ душата ми влюбена
и в думи греховни да блеснат
лъжите ти грозно потулени.
Да угасне нежността ти измислена,
да секнат сълзите предадени.
Колко малко неща бяха нужни
да стигнем, предателю, края си...
Гласът ми да секне от викане
в ръцете, останали празни
и в жарта на чувствата свършили,
като феникс ще преродя самотата си...
© Диана Димитрова All rights reserved.
