Да чуеш гласа на звездите (Когато се заслушам във умората)
понякога - когато се заслушам във среднощната умора -
ушите ми долавят звън на точици
когато е изчистена главата ми
от мисли, бъдеще и спомени
почти съм сигурна, че идва
някъде отвън
почти съм сигурна,
че идва някъде - отгоре ми,
отдолу, вляво, вдясно -
около ми - като в сън
заклевам се, че идва
някъде отвън
звучи подобно,
не - единствено с гласеца на звездите
напомня ми за танца на индийките
за гривните около тънките им глезени
за гривните с миниатюрните звънчета
звучащи със гласеца на звездиците
със тази тиха музика - извезано -
вечерното небе е винаги
звучи ми като кротичко заспиване
със същата мелодия
сънуват се мечтите
винаги
звучи като издигане
издигане на взора във очите ми
веднага се насочвам към прозорците
отварям ги, затварям ги,
но никога,
не - никога не го улавям -
тихото
спотайва се във захаросания мед,
със сигурност
понякога - когато се заслушам във умората -
усещам сладкия ù вкус в езика си
когато е изчистена главата ми -
напълва се с очите на звездиците
/или пък,
може би,
напредва в мен
шизофренията -
в напреднал стадий
на спокойствие/
© Северина Даниелова All rights reserved.
