selene727 (Северина Даниелова)
129 1330
24 сент. 2014 г., 23:52

Да чуеш гласа на звездите (Когато се заслушам във умората) 

  Поэзия » Другая
535 0 6

понякога - когато се заслушам във среднощната умора - 

ушите ми долавят звън на точици 

когато е изчистена главата ми 

от мисли, бъдеще и спомени 

почти съм сигурна, че идва 

някъде отвън 

почти съм сигурна, 

че идва някъде - отгоре ми, 

отдолу, вляво, вдясно - 

около ми - като в сън

заклевам се, че идва 

някъде отвън

звучи подобно, 

не - единствено с гласеца на звездите 

напомня ми за танца на индийките 

за гривните около тънките им глезени 

за гривните с миниатюрните звънчета 

звучащи със гласеца на звездиците 

със тази тиха музика - извезано - 

вечерното небе е винаги 

звучи ми като кротичко заспиване 

със същата мелодия 

сънуват се мечтите 

винаги 

звучи като издигане 

издигане на взора във очите ми 

веднага се насочвам към прозорците 

отварям ги, затварям ги, 

но никога, 

не - никога не го улавям - 

тихото 

спотайва се във захаросания мед, 

със сигурност 

понякога - когато се заслушам във умората - 

усещам сладкия ù вкус в езика си 

когато е изчистена главата ми - 

напълва се с очите на звездиците 

/или пък, 

може би, 

напредва в мен 

шизофренията - 

в напреднал стадий 

на спокойствие/

© Северина Даниелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ангел, да, битовизмът е натискащо нещо, тежък е, но тогава моментите на спокойствие, като че ли се усещат по-истински - с повече благодарност (:
    -С
  • Много обаятелна приказка си сънувала...Така подредена и нежна че чак ти става тъжно на края.Когато разбереш че вече си пораснал и незнайно защо си се преселил в друго измерение найстина е тъжно! Хубав стих!!!
  • Анабел, радвам се, че се отби и хареса (:
    Мисана, слава Богу... и аз се бях поизплашила и тази вълна ми дойде много успокояващо за душата!
    Росица, благодаря ти за комплимента (:
    Любомира, аз не мисля за шизофренията, аз си говоря с нея
    -С
  • Много хубаво! Ще се научиш да го улавяш! А за шизофренията не мисли.
  • Интересен автор си. Харесах!
  • Постигнала си успешно многопластовост, характерна за една зрялост.
    Образите са естетически хармонизирани и сякаш ритуално подредени.
    А това ми харесва. Тръгваш отново нагоре - към гърлото на бутилката.
    Измъкваш се от лепкавото тресавище, в което бе на път да попаднеш. Слава Богу, Северина! Знаеш, че това искрено ме радва. Най-висока оценка от мен!
Предложения
: ??:??