Да ги нахраним с обич
Те за много от нас са измислена истина.
Но животът е сложен. До болка.
Малки пролетни пъпки, с любов неразлистени,
скрити в цифрите. Знаем ли колко са?
До кога с поглед плах ще претърсват пространството
да усетят в усмивката Нея?
Изчервявам се, тази вина ми е тясна...
Как без нашите ласки живеят?
И защо те с години сънуват в леглото си,
че открили са своята майка?
Безразлични остават фантазните фотоси
и без спомен е чаят от лайка.
Неживените мигове - дупки в съдбата им -
са сълзи на Христос по Великден.
Но животът за тях пак тече на обратно.
Да са ничии вече сме свикнали.
И сме смешни по празник да чистим чернилката
от изцапана съвест. Цинично е!
Те са наши деца, но е празна хранилката.
Искат грижа и обич различна.
01.06.2018
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Единственото мъжко представителство под това стихотворение ме прави щастлива, Влади! Благодаря ти!
-
Поздравления и от мен! Колко истини има в този хубав стих!
-
Приемам това сърчице като готовност да го подариш на едно изоставено детенце!
Благодаря ти, Силве! -
❤
-
Благодаря ти, Васи!
-
Силно!
-
Чух те, мило момиче, ти имаш сърце, готово да даде майчина грижа на една такава нещастна душица! Просто си вътре в темата, а това отново те прави толкова близка с мен! Благодаря за съпричастността ти, Райничка!
-
"И сме смешни по празник да чистим чернилката
от изцапана съвест. Цинично е!"
От първия да последния ред-как те разбирам само! Душата ми те аплодира.... -
Прегръщам те, момиче Надежда, с надеждата, че ще дадем истинска обич на тези нещастни дечица!
-
Разплака ме! Прегръдка?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
