pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
2.06.2018 г., 18:36 ч.

Да ги нахраним с обич 

  Поезия » Гражданска
582 7 9

Те за много от нас са измислена истина.

Но животът е сложен. До болка.

Малки пролетни пъпки, с любов неразлистени,

скрити в цифрите. Знаем ли колко са?

 

До кога с поглед плах ще претърсват пространството

да усетят в усмивката Нея?

Изчервявам се, тази вина ми е тясна...

Как без нашите ласки живеят?

 

И защо те с години сънуват в леглото си,

че открили са своята майка?

Безразлични остават фантазните фотоси

и без спомен е чаят от лайка.

 

Неживените мигове - дупки в съдбата им - 

са сълзи на Христос по Великден.

Но животът за тях пак тече на обратно.

Да са ничии вече сме свикнали.

 

И сме смешни по празник да чистим чернилката

от изцапана съвест. Цинично е!

Те са наши деца, но е празна хранилката.

Искат грижа и обич различна.

 

01.06.2018

 

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??