pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
851 16829
2 jun 2018, 18:36

Да ги нахраним с обич 

  Poesía » Civil
521 7 10

Те за много от нас са измислена истина.

Но животът е сложен. До болка.

Малки пролетни пъпки, с любов неразлистени,

скрити в цифрите. Знаем ли колко са?

 

До кога с поглед плах ще претърсват пространството

да усетят в усмивката Нея?

Изчервявам се, тази вина ми е тясна...

Как без нашите ласки живеят?

 

И защо те с години сънуват в леглото си,

че открили са своята майка?

Безразлични остават фантазните фотоси

и без спомен е чаят от лайка.

 

Неживените мигове - дупки в съдбата им - 

са сълзи на Христос по Великден.

Но животът за тях пак тече на обратно.

Да са ничии вече сме свикнали.

 

И сме смешни по празник да чистим чернилката

от изцапана съвест. Цинично е!

Те са наши деца, но е празна хранилката.

Искат грижа и обич различна.

 

01.06.2018

 

 

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??