May 16, 2008, 6:43 AM

Да хапнем нещо сладко, а?! 

  Poetry
1095 0 30

*           *            *

 

Не мисля за себе си - не мисля за тебе,

"примката" стяга сякаш трахеята,

омерзен, осквернен - непотребен,

влача крака по алеята...

Усещам "бръснача" в гърдите

как леко се плъзва по... дроба.

Дъхът се накъсва - тъмнеят очите,

светът се превръща в прокоба...

Вървя и ръцете ми тръпнат,

дъщеря ми тича пред мен

и стъпките в мене заглъхват,

и се мразя, че съм роден.

Отиде на парти с колеги!

Целунах те и те изпратих с усмивка!

Без думи излишни и... тъпи "обреди",

исках да си... щастливка!...

Тръгна тогава и... няма те още!

Май... стана вече година,

а ние с малката... се гушкаме нощем

и се надяваме да ни мине!...

Не, не мисля за себе си - нито пък мисля за тебе,

но примката стяга все още трахеята!...

В джоба ми дрънкат няколко дребни...

А!... има сладкарничка там... на алеята...

 

 *          *          *

© Валентин Желязков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??