Да хапнем нещо сладко, а?!
* * *
Не мисля за себе си - не мисля за тебе,
"примката" стяга сякаш трахеята,
омерзен, осквернен - непотребен,
влача крака по алеята...
Усещам "бръснача" в гърдите
как леко се плъзва по... дроба.
Дъхът се накъсва - тъмнеят очите,
светът се превръща в прокоба...
Вървя и ръцете ми тръпнат,
дъщеря ми тича пред мен
и стъпките в мене заглъхват,
и се мразя, че съм роден.
Отиде на парти с колеги!
Целунах те и те изпратих с усмивка!
Без думи излишни и... тъпи "обреди",
исках да си... щастливка!...
Тръгна тогава и... няма те още!
Май... стана вече година,
а ние с малката... се гушкаме нощем
и се надяваме да ни мине!...
Не, не мисля за себе си - нито пък мисля за тебе,
но примката стяга все още трахеята!...
В джоба ми дрънкат няколко дребни...
А!... има сладкарничка там... на алеята...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
