Jun 21, 2020, 4:04 PM  

Да идем в Америка 

  Poetry
869 8 18

 – Да идем в Америка, птиченце мое... –

прошепва в просъница той.

– Да идем, да идем... – бълнува в тревога,

задъхва се в нощния зной.

 

Докосва ме плахо, посочва нагоре:

– Билети... детето... сега...

Поглеждам тавана, с мазилка от вар е,

на него атлас на света.

 

Америка бавно, полюшва бедрата,

на лампа от бял ореол.

Стив Тейлър на бара, брои си ребрата,

отпива текила със сол.

 

Отдясно Европа, корсета развързва,

гърдите ѝ с виме на кит.

Подухне ли вятър – балкански и дързък,

прокапва му за апетит.

 

Тук капе в легена, дъждът ни обича, 

а той все в тила ми опрян:

– Да идем, да идем в Америка, птиче.

Животът ни тук е презрян.

 

Мълча в тишината, дъхът ми не стига,

да кажа:

– Сънуваш кошмар...

Увива, увива, гърдите верига,

глух стон е затиснат с товар.

 

От него България, тъжно кълве ме - 

девойка е с лебедов врат.

Помръдна ли само, за миг ще ми вземе

и майка, и радост, и брат. 

 

Ни рози ще цъфнат, ни гайда ще писне,

в сърцето ми каменен бряг.

Ще спим в балдахина, а в нас ще увисне,

пробойна след дългия бяг.

 

Той пак ще ме пита:

– Ти искаш ли птиче, да върнем живота си стар? 

Тогава ще кажа, ще кажа, ще сричам:

–Заспивай, сънуваш кошмар.

 

 

 


 

 

© Силвия Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубав замисъл и интересна диалогична форма. Поздравления, Силве!
  • Благодаря Ви Юри, Иринка, Георги, Иржи и Цветенце, че спряхте и споделихте. Благодаря за любими.
    Желая Ви страхотен ден!
  • Силве, прекрасно е! Поздравявам те!🌹
  • Страхотни са тия диалогични стихове, Силве! А темата!!...Тоя блян за Америка, който заличава толкова истински, наши си неща- дом, топлина, дори гайда и цветя! Продаваш, с надежда бягаш , понякога успяваш, но винаги страдаш!...Аз винаги плача, когато се пее песента "Моя страна, моя България..."Хиляди адмирации!
  • Докосваш.
    Поздравявам те.
  • Кошмарен, омагьосан кръг... Умееш ги тези работи!
  • Хубаво е, Силве!
  • Пепи, Краси, благодаря! Радвате ме, много.
    Пепи, слушала съм я тази песен, в едно предаването НЛО. Дано не бъркам, но съм запомнила и аз тези два реда. Ах, пък и червена лада съм карала, или жигула беше, няма спиране. Помня и миризмата дори. Нали имам чувствителен нос. Хаха! Луда работа. Някой път ще разказвам, че се отплеснах.
    Момичета, ценя мнението Ви. Благодаря и успешна седмица!
  • Много хубав стих, Силве! Поздравявам те за идеята!
  • От символа за "американската мечта"- вплетен в атласовите ни тавани, такъв хубав стих! Поздравления!
    "Ех, Канада, ех, Канада! Ще продам червената си лада!"
  • Благодаря ти, че се спря, Танче.
  • Поздравления за хубавия стих!
  • Стойчо, ще пратим, който трябва. Обърках го със Стив Тейлър. Благодаря ти за информацията и подкрепата!
  • Майкъл Филип Джагър е англичанин,но ходи често в Америка на турнета. Дано и нашият мечтател е само за турне...насън!
    Харесва ми!
    Поздравления, Силвия!
  • Дени, аз също ❤. Благодаря ти много.
    Ели, благодаря ти от сърце.
    Благодаря за любими.
  • Странно бълнуване за Америка, като нощен кошмар! Хубав стих! Поздравления!
  • Прелест.
    Възхищавам ти се ❤️
  • Благодаря Ви, Марианче и Димос.
Random works
: ??:??