– Да идем в Америка, птиченце мое... –
прошепва в просъница той.
– Да идем, да идем... – бълнува в тревога,
задъхва се в нощния зной.
Докосва ме плахо, посочва нагоре:
– Билети... детето... сега...
Поглеждам тавана, с мазилка от вар е,
на него атлас на света.
Америка бавно, полюшва бедрата,
на лампа от бял ореол.
Стив Тейлър на бара, брои си ребрата,
отпива текила със сол. ...