Plevel
331 results
Сега ми е трудно да го призная, но тогава бях зашеметена. От мириса на запалена борина, от огъня разлял се по кожата ми, от присъствието на мъжа, придал вкус и чувство на живота ми. Вкус – изпълващ сетивата и замъгляващ мислите.
Тъкмо бяхме похапнали, бутилката беше пресушена до капка, чувствах се б ...
  153  16 
Слънцето се криеше зад върховете на дърветата. Вятърът издухваше насипания сняг от клоните и го ръсеше на остри стружки срещу мен. Те се завихряха, бодяха ме и стапяха остриетата си по лицето ми. Беше някъде към 13ч на обяд. Трябваше да се чакаме на пейка до стар параклис, откъдето започваше пътекат ...
  187  20 
(от 4-та част)
И сега тези импулси блещукаха в очите ми безмълвни, но толкова ясно мълвяха, че се отразиха в неговите, пламнаха и той прошепна:
- Искам да спра времето.
- Спри го. – прошепнах и си го пожелах.
За миг то наистина спря. Стояхме прави пред пейката. Целувката му дойде изненадващо, като п ...
  166  17 
Къпането е интимен процес. Нещо като ритуал, но съвсем естествен. Красив и изпълнен с музиката на природата. Моментът, в който изповядаш тялото си на водата. Мълчаливо и донякъде неосъзнато. Оставяш се на стихията и тя те приема под плаща на стичащите се капки, с всичките ти грехове и недостатъци. З ...
  243  21 
Вино мое, черно, недопито,
същото като целувка в мрак.
Как нахлуваш в мене, с ярост скрита
и разплиташ бавно ти косите...
Факли светят ми в очите пак. ...
  180  10  24 
Събудих се като прегряла. Три пъти изключвах алармата на телефона и накрая естествено се оказа, че съм прекалила със сладките сънища. А пък те много странно, но онази сутрин дойдоха изневиделица и се чувствах като целувана мечка, затрупана в бърлогата си от юргани и одеяла. Тежаха, колкото жив мечок ...
  254  16 
Идвам, любими. Нимфа съм. Пея.
Тихо бълнувам в твойто сърце.
Песничка бяла в църква на кея,
плиска вълната, бряг да я спре.
Бризът те носи в малката лодка, ...
  296  14  40 
Разпука се грозде, узряха звездите в небето.
От сладост мискетът в ребрата на бъчва превря.
Усети го дядо, по стълба се спусна в мазето.
Наточи си вино, преглътна, а после запя.
Той пееше скръбно, с гласа си жарава разрови. ...
  215  16  25 
Не тъгувай, Любов, за целувки неслучени.
Ни за цветето живо, притиснато в сняг.
Не тъжи, че ръцете ти в мене са ручеи
и разцъфват ме, без да достигат до бряг.
Не разказвай, Любов, пролетта като дойде, ...
  495  25  46 
Време ли беше да пресечем улицата? Така ми изглеждаше. Колоните от коли всеки момент щяха да спрат, но никога не бях сънувала сън със светофари и то така ярки, че да не мога да определя с какви цветове светят. За нас ли светеха? Или просто преминавахме от едно състояние в друго, носейки се по вълнит ...
  333  33 
Той приличаше на италианец. Само че не на гаден мафиот, а на онези италианци, които подсвиркват на момичетата по пазарите, а после им подаряват различни видове плодове. Плодове, спрямо формите на телата им. Спрямо уханието на парфюмите. Спрямо блясъка на кожата. Спрямо…
Но, да... Многоточията са про ...
  399  28 
Нощ .... не знам коя... И тази оседлава черните си коне, готова е да ме вземе със себе си на пътешествие. Аз се изкъпах най после. Наредих прането по простора на терасата и ми се припуши. Нямам трева, обикновена липова шума свивам, защото ми пада в терасата, но сега е зима и шумата е влажна. Преди и ...
  214  20 
Аз отказвам да пиша за тебе, Любов.
И хербарии с думи, да пазят стените.
Да окачам главата ти, сякаш от лов,
се завръщам – парадна, окичена, сита.
Да ме гледаш от стаите с празни очи, ...
  176  11  24 
Случайно се събуждам
в последните си дни,
случайно съм на паша,
пак с моите сестри.
Разхождаме копита, ...
  281  30 
Останаха само парчета по пейката.
Взривени частици, в ръцете въпроси.
Останаха думите, цопнали в локвата,
лицето ми питащо твоето: Кой си?
Отвърнаха птиците, пеещи щастие, ...
  230  21 
Телефонът звъни. Непозната жена,
настоява за среща, веднага!
– Имам нужда от теб и на всяка цена,
да се видим, недей го отлага!
Този глас е стрелба, но го чувам в окоп – ...
  216  26 
***
Толкова мигове литнаха с вятъра, мило момченце.
Падаха тихи, въртяха се бавно в захлас.
Както и ние въртяхме се с тебе – невинни листенца,
дъх срещу дъх и потрепваше лятото в нас.
Ангелски смях. А в очичките грееха факли на рицар, ...
  180  14 
А сега накъде? Пита моята глутница луди.
Накъде да потегляме, брат, ако утре осъмнем?
Там зад нас са се ширнали в бялото болни заблуди,
а напред е степта и надежда, проблясваща в тъмното.
Не премигват звезди. Пренареждат небето снежинки, ...
  374  19  35 
През прозореца гледам сега
и рисувам ръцете ти мъжки.
Вън вали, ти разхвърляш снега,
чистиш пътя към нашата къща.
После цепиш дървата на две, ...
  36 
Разкъсвам с дъх студения разкош
и шмугвам се в ръцете ти горещи.
Из стаята се свлича тъмна нощ,
ала в очите ти блещукат свещи.
Ти светиш ми. Посоката е юг, ...
  284  16  28 
Напиваш ме жадна
за кърваво вино,
целуваш ме с мислите -
кръв по устата,
наричаш ме крепост ...
  228  11  24 
Щом паднах в стих – убоден от тирета,
кажи ми ти, какво ме съхранява?
Дали затвор – издигнат до небето...
Дали мъжът – очакващ да съм цяла...
Той идва тихо, стъпва пред стиха ми, ...
  302  13  32 
Завързали сме думите за дъното,
но бръчките в лицата ни издават.
Като косатки плуваме към бъдното,
а всъщност уморени сме и стари.
Нахлузили лицата си приличаме, ...
  236  10  17 
Ти не слушай, когато в небето засвирят крилата
и не гледай към ятото птици свистящи над теб.
Коленичил дъждът, виж как силно прегръща земята,
като тебе прегръща, а после… не може да спре.
В многоточия ляга. Нататък през мократа кожа. ...
  193  17 
Натежаха ръцете от сънища с падащи камъни,
а дъждът из земята предълго се мята, валя.
Наводниха се шахтите плувнали в думи за нямане,
като тътен бетонен, гласът ми задави, преля.
Към вратите изгнили се плъзна. Залостиха кръчмите. ...
  263  13  21 
Защо ли си дошъл?
Мълчиш… Не знаеш.
Навярно да си вземеш нещо модно.
Багаж? Или кураж - за да останеш,
откакто отеснявам ти законно. ...
  424  13  28 
Още гледам нагоре, първи опит за стъпка,
втори опит за грешка, или опит за кръпка.
Не е нещо нечуто, ще ушия с иглата -
образ вярно обърнат. Висна долу главата.
Сочи долу небето, горе синя земята. ...
  562  18  24 
  584 
Почернели и
слепи създания,
населяващи
долното царство,
те се крият и ...
  377  10  18 
Слънцето се издига над главите им и ги заслепява. Те примижват с очи, почти ги притварят, но не спират да го гледат. В този момент, на тях им прилича на жълта пчела, чиито прозрачни крилца браздят из въздуха, бавно и протяжно, докато вятърът разнася жуженето по фоликулите на косъмчетата им. Близва г ...
  472  22 
– Да идем в Америка, птиченце мое... –
прошепва в просъница той.
– Да идем, да идем... – бълнува в тревога,
задъхва се в нощния зной.
Докосва ме плахо, посочва нагоре: ...
  421  20 
Пеят птици. Юни е. Вятърът шепти във въздуха - разнася стъпки, музика и детски смях. Един сакат се подпира на дувара пред читалището и гледа котката проснала се на нагорещената земя как кърми малките си. Друг се е опънал на сянка и слуша музика, блуждае. Хората сънуват щастието си. А Морфей е влюбен ...
  352  12 
Ти толкова ми липсваше че вчера,
когато се разхождах край реката,
случайно се препънах и намерих,
кора от бор затрупана в листата.
От нея си издялках малка лодка ...
  483  14  28 
Преди да заспя,
очите ми малко
преди да угаснат
се уча да падам...
Броя. ...
  329 
Вдишвам миризмата на влажна пръст и сухи дъбови листа. Вървя до сянката си. Днес миналото чака да се срещнем. Моето далечно минало. Дължа му го. За лачените обувки с велур, за черните дрехи, с които съм облечена, за сълзите в очите ми. Всичко това дължа на него. Той... Вече го няма. Не и наяве. А аз ...
  364  13 
Не е умряла, само е заспала
в сервилния конвулс на болката.
Придатък на живота като цяло
и на предимствата в природата.
Доколкото разбирам падна ниско. ...
  305 
Сълзите на юни по птиците капят,
колоните сенки се вият из кръг.
Капанът на мрака, трепери препасал,
две стари въжета в тунел с кръстопът.
Нагоре се нижат шинели чернеят ...
  362 
Очите момчешки, така ще запомня,
как пее чрез тях едно птиче в кафез.
С гласа ти копринен ще лягам инсомна,
на някакъв странен несбъднат адрес.
И в някаква стая безименни двама ...
  389  13 
След залеза мъжът – акордеонист,
заспа на тротоара бял, варосан.
Бълнуваше, хриптеше: "Още... Бис... "
Устата му изви се като восък.
А пръстите му криви от наряд, ...
  489  12  21 
***
Аз съм замаяна. Ти си пилон.
В който се плъзгам, рохка и бяла.
Искам те бавно. Влизай без взлом.
Мой ненаситен, взимам и бягам.
Дъх зад тила, длан върху длан. ...
  473  20 
Random works
: ??:??