Да имам теб...
Не мога нощем да сънувам,
не мога буден да остана
и твоето лице да не жадувам
като удавник фар сред океана.
Вълните удрят ме свирепо,
душата ми без сили падна,
а ти отиде си така нелепо,
прекрасна моя, безпощадна!
Сега очите ми не виждат синевата,
не чувам вече песента на птиците,
с ръце не чувствам пъстротата,
художник уж съм, а сираци - скиците!
Да имам теб бих всичко дал,
не мога от магията да се отвърна,
душата си на дявола продал
за миг да мога да те зърна.
За този миг ще сляза в ада,
от всички богове ще се откажа,
една-едничка нощ наслада,
принцесо моя, за да кажа!
© Иво All rights reserved.
