Не мога нощем да сънувам,
не мога буден да остана
и твоето лице да не жадувам
като удавник фар сред океана.
Вълните удрят ме свирепо,
душата ми без сили падна,
а ти отиде си така нелепо,
прекрасна моя, безпощадна!
Сега очите ми не виждат синевата,
не чувам вече песента на птиците,
с ръце не чувствам пъстротата,
художник уж съм, а сираци - скиците! ...