Да избереме кучета поне
Отново ще гласуваш ти, Народе!
Надежди пред реалности вървят.
Лъжа поредна, остро се забоде.
Избраните отново ще поспят.
По дъното на всички водоеми,
в различен слой, но има само кал.
Избираме уж чисти и големи,
а всъщност пак е мъка и печал.
На дъното, Народе, ти живееш.
Калта е твоя почва векове.
Да не гласуваш, няма да посмееш,
но избери достойноте поне.
Аз няма да гласувам, мой Народе!
Псувни към тях, чрез моят глас летят.
Лъжите им, под дъното ме водят.
Те трупат пачки, ти живуркаш в глад.
Подобен тебе, няма мой Народе.
Низости търпиш от векове.
Вълци зли, все стадото ни водят.
Да избереме кучета поне.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
