Пет годин` се вече минааа,

наш Ачо по чужди страни робува,

беше работник, сръчен и умен,

за малко да стане даже игумен…

Видят ли как работи с мерак…

Търсеха го навред и пак, и пак, и пак.

Изучи се за строител, беше бригадир,

строеше пътища, мостове – косеше баир връз баир…

Нямаше умора, беше разбирач,

не спираше дорде не падне плътен здрач…

Ала ето, че носталгията го катурна…

за своята земя, ревеше като бебе,

и ще не ще у дома се върна…

оно кое си сака - начи требе…

Върна се у пусто село запустело,

три баби останали и на попа осело…

Що да чини, взе да премисля…

Разходи се из околните села,

раздума се с тоя – оня…

Видя къде е нишата…

Отвори и дюкян…

…………………………

Вече го ного работа гони:

на вратата - табела:

„Забивач на пирони“…