Да намериш нишата…
Пет годин` се вече минааа,
наш Ачо по чужди страни робува,
беше работник, сръчен и умен,
за малко да стане даже игумен…
Видят ли как работи с мерак…
Търсеха го навред и пак, и пак, и пак.
Изучи се за строител, беше бригадир,
строеше пътища, мостове – косеше баир връз баир…
Нямаше умора, беше разбирач,
не спираше дорде не падне плътен здрач…
Ала ето, че носталгията го катурна…
за своята земя, ревеше като бебе,
и ще не ще у дома се върна…
оно кое си сака - начи требе…
Върна се у пусто село запустело,
три баби останали и на попа осело…
Що да чини, взе да премисля…
Разходи се из околните села,
раздума се с тоя – оня…
Видя къде е нишата…
Отвори и дюкян…
…………………………
Вече го ного работа гони:
на вратата - табела:
„Забивач на пирони“…
