Apr 26, 2007, 2:13 PM

Да Намериш Парка

  Poetry
731 0 0
Да Намериш Парка


Сега ще ви разкажа за парка,
за който сте чували всички.
Обличам фланелка ярка,
маратонки и тъмни очила,
последен скок и съм там;
Ще го намерите и самички,
острова насред града.
Но ако дойдете сега, в този ден,
ще се промените с мен.

Алеи - дъги от сив асфалт,
или пътеки посипани с чакъл,
утъпкани от хора, кучета и колелета;
всеки върви без да му трябва акъл,
край розови храсти и будни дървета,
по трева на зелени полета.
Смятате, че сте най-добре в затворените си домове?

Малки и големи, играят си край люлки,
край успоредки като стълби 
и край железни тенис маси:
свирят им щурци с гъдулки.
Пуканки и печен слънчоглед
ядат всички навред.
Смятате ли, че има хора, които най-добре знаят какво да гледате?

Птиците живеят и летят отгоре,
спорят кои са най-кресливи:
врабчета, гълъби, гарги, свраки и косове 
и ще спечелят тези най-красиви, 
а не обратното, защото
те са създания диви.
Смятате ли, че сте или някога били - диви и красиви?

Слънцето за всички се грижи да ги виждат 
и грее върху хората лежащи,
нещо ядящи, седящи и вървящи,
като нас, които по цял ден прииждат.
И колкото и да са те и ние,
за всеки има кътче светло 
и поне малко зелено поле уж да се скрие.
И там надсмива се на жалките ни
опити да сме сериозни То.
Смятате ли, че някога Слънцето ще иска да говори с вас?

Праз 2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ефр Праз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...