А колко хубаво ще бъде да не виждам,
в блажена слепота спокойно да вървя.
И светът ще бъде какъвто аз поискам,
ще съм щастлива в свойта тъмнина.
И само думите ви там ще ме достигат,
лъжливите ви и омайните слова,
подобно песни на сирените прекрасни,
както те примамват към най-красивите места.
И те като сирените ще ме погубят,
обещавайки ми рай, а дърпащи във ада,
но сляпа ли съм, щастлива ще умра,
дори изгаряща на клада.
© Снежа All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
