по http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=264275
Нека малко или много
да сме си луди,
да долавяме шепота,
ромолящ на "обичам",
даже смешни за други,
за нас си щастливи,
и светът ще се радва,
че любовта ни е жива.
Че забравиха
за какво е всъщност простора,
ако птици там влюбени
по две не летят,
то е само небе,
свило клепачи в умора,
ако няма сърца
от любов да туптят.
Ако в ириси сини
не блести хоризонта,
и в зеници от жар
не избухне пожар.
Кой ще чуе зова на
сърцето си, хора,
как ще носи светът
своя тежък товар?
Как насища като хляб -
ласка на влюбен,
и напиват целувки
по-силно от вино,
даже сънят не е сън,
а миг най-вълшебен,
който е любил,
знае... колко е хубаво!
Затова нека,
който поне веднъж е обичал,
да се усмихне,
пък дори да е глупаво...
И да блеснат лъчи
от позлата на слънцето,
да ни е светло,
топло и влюбено !
Благодаря ти, Жанет, че радваш!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
... и не е глупаво!
Харесах!