9.11.2011 г., 19:37

Да ни е светло, топло и влюбено

700 0 7

               по http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=264275

Нека малко или много
да сме си луди,
да долавяме шепота,
ромолящ на "обичам",
даже смешни за други,
за нас си щастливи,
и светът ще се радва,
че любовта ни е жива.

 

Че забравиха
за какво е всъщност простора,
ако птици там влюбени
по две не летят,
то е само небе,
свило клепачи в умора,
ако няма сърца
от любов да туптят.
Ако в ириси сини
не блести хоризонта,
и в зеници от жар
не избухне пожар.
Кой ще чуе зова на
сърцето си, хора,
как ще носи светът
своя тежък товар?
Как насища като хляб -
ласка на влюбен,
и напиват целувки
по-силно от вино,
даже сънят не е сън,
а миг най-вълшебен,
който е любил,
знае... колко е хубаво!
Затова нека,
който поне веднъж е обичал,
да се усмихне,
пък дори да е глупаво...
И да блеснат лъчи
от позлата на слънцето,
да ни е светло,
топло и  влюбено !


 Благодаря ти, Жанет, че радваш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре! Усмихвам се!
    ... и не е глупаво!
    Харесах!
  • усмихнах се...
    и е толкова топло и светло...
    блестиш, мила Джейни...като слънчев лъч..
    най-сърдечно, те прегрръщам..
  • Благодаря ви!
    Жанет, как иначе, като твоя стих трепти от чистота и любов, и вдъхновява!
  • Красиво послание в хубав стих, Джейни!
    Светлата ти душа е сътворила приказка!
    Поздравления !
  • момичета, напълнихте ми душата! Нека са влюбени просторите ви - до последното кътче на необята

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...