Защо ли продължавам да я моля,
живецът, плах е в морната Душа?
Избрала мен, оплете Я! Отворих!
Темелът рухна! И настана - Мрак!
Сълза за теб и в този миг отрони!
Наивница! Щом вярваше - в Добро,
когато аз и казвах, че си Бродник,
понечил да отдъхне... пред галоп!
В несвяст мълви, че още те обича,
забърсва прах от спомени... а Ти,
дори не си разбрала, как изтичам,
със виното, с надежда, що изпих! ...