Да отброиш до... 2
Защо ли продължавам да я моля,
живецът, плах е в морната Душа?
Избрала мен, оплете Я! Отворих!
Темелът рухна! И настана - Мрак!
Сълза за теб и в този миг отрони!
Наивница! Щом вярваше - в Добро,
когато аз и казвах, че си Бродник,
понечил да отдъхне... пред галоп!
В несвяст мълви, че още те обича,
забърсва прах от спомени... а Ти,
дори не си разбрала, как изтичам,
със виното, с надежда, що изпих!
Осъден съм, да мога да прощавам,
едва ли днес го считат... за талант!
Забравям те! Но-нещо все не става!
Ти все осъмваш близка... Аз, пиян!
Дали, преболедувал те, след време,
пак ще усещам с трепет, Любовта?
Злочеста орис, мигар, аз ще взема,
сред Руините, в стенещ кръговрат?
Не всяка Обич е, уви... последна,
но Първата - щом трябва да умре,
в Душата своя, нека да погледнем,
тогава чак, да отброим... до Две!
© Ангел Колев All rights reserved.
