Да плюеш, да препсуваш... И това е...
Разпятията днес ерзац са, Боже,
разбойниците литургии водят,
разпъват се месии и велможи,
наужким все, а стигмите народът
под тръни ли да крие и парцали,
додето попът стар лъжите гъгне,
и като – Лазар – да ти се пожали,
да плюе, да препсува и да тръгне.
Където поведеш го да отиде,
или където видят му очите,
до гърло от войни и глад, обиди,
днес сиромахът сит е и пресит е.
Ти знаеш, Боже, пътищата тежки,
към онзи хълм – почти непревземаем
и как живот изкупва чужди грешки...
Да плюеш, да препсуваш... И това е...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
