***
Тя няма нито дума да ви каже,
дори когато стонът ù кърви.
Кокетна беше с дебнещите стражи,
ала с мълчание и тях ще порази.
Ненужни са и думите ù вече,
достатъчно прегракна за света.
Остана пукот празен надалече,
околовръста си зазида с тишина.
Тя няма вече в думи да потича,
в ненужностна излишна суета.
Все някой, някога и някъде изтича. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up