***

Тя няма нито дума да ви каже,

дори когато стонът ù кърви.

Кокетна беше с дебнещите стражи,

ала с мълчание и тях ще порази.

Ненужни са и думите ù вече,

достатъчно прегракна за света.
Остана пукот празен надалече,
околовръста си зазида с тишина.

Тя няма вече в думи да потича,

в ненужностна излишна суета.
Все някой, някога и някъде изтича.
Но няма да е съдница, нито река.

Едничка дума нямо ще изрича
онази святата, смирената Любов.
И ще втъче молитва в крехка плетеница

да я спусне в нечий празен ров.

А когато има зрънце посадено

и надеждата поникне в кълн богат,

едно-едничко да разцъфне пощадено...

лехите в тихия ù дом ще избуят.