Да посадиш Любов...
***
Тя няма нито дума да ви каже,
дори когато стонът ù кърви.
Кокетна беше с дебнещите стражи,
ала с мълчание и тях ще порази.
Ненужни са и думите ù вече,
достатъчно прегракна за света.
Остана пукот празен надалече,
околовръста си зазида с тишина.
Тя няма вече в думи да потича,
в ненужностна излишна суета.
Все някой, някога и някъде изтича.
Но няма да е съдница, нито река.
Едничка дума нямо ще изрича
онази святата, смирената Любов.
И ще втъче молитва в крехка плетеница
да я спусне в нечий празен ров.
А когато има зрънце посадено
и надеждата поникне в кълн богат,
едно-едничко да разцъфне пощадено...
лехите в тихия ù дом ще избуят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
