20.04.2012 г., 0:06 ч.

Да посадиш Любов... 

  Поезия
905 0 1

***

Тя няма нито дума да ви каже,

дори когато стонът ù кърви.

Кокетна беше с дебнещите стражи,

ала с мълчание и тях ще порази.

Ненужни са и думите ù вече,

достатъчно прегракна за света.
Остана пукот празен надалече,
околовръста си зазида с тишина.

Тя няма вече в думи да потича,

в ненужностна излишна суета.
Все някой, някога и някъде изтича.
Но няма да е съдница, нито река.

Едничка дума нямо ще изрича
онази святата, смирената Любов.
И ще втъче молитва в крехка плетеница

да я спусне в нечий празен ров.


А когато има зрънце посадено

и надеждата поникне в кълн богат,

едно-едничко да разцъфне пощадено...

лехите в тихия ù дом ще избуят.

© Арлина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Именно!
    Благодаря ти, че не просто ме четеш.... а и ме познаваш!
Предложения
: ??:??