Да преживееш депресията...
Изтрещя и последната секунда,
без ехо, без блясък, без сълзи,
всичко свърши, спомените избледняха
и най-сетне няма преди...
Тогава маска ми бе тъмнината,
непредвидена беше онази игра,
без посока, без жребий, без знаци,
само тяло, вяра и тишина...
И в този непрогледен мрак
аз видях пътя очертан,
от нови мисли, нова съдба,
молитвено поискана за после...
Решен да се отърся от това,
не знаех, всъщност, то какво ще е,
а не исках и да знам,
исках просто да бъде различно.
И ето нещото се случи...
светът изникна пред мен,
бавно като вълшебен изгрев,
постепенно, като проникване,
цветно, като пролет,
като обич завладяващо...
Истински съм, нетипичен,
вече виждам, вече горя,
същностно съм себе си,
но в един реален свят...
От тук до нататък,
отвътре навън,
живот без остатък
и не като на сън...
© Стефан Николов All rights reserved.
