Да преживееш депресията...

15.07.2010 г., 14:33 ч.

Поезия » Друга

1337 0 4

Изтрещя и последната секунда,
без ехо, без блясък, без сълзи,
всичко свърши, спомените избледняха
и най-сетне няма преди...
Тогава маска ми бе тъмнината,
непредвидена беше онази игра,
без посока, без жребий, без знаци,
само тяло, вяра и тишина...
И в този непрогледен мрак
аз видях пътя очертан,
от нови мисли, нова съдба,
молитвено поискана за после...
Решен да се отърся от това,
не знаех, всъщност, то какво ще е,
а не исках и да знам,
исках просто да бъде различно.
И ето нещото се случи...
светът изникна пред мен,
бавно като вълшебен изгрев,
постепенно, като проникване,
цветно, като пролет,

като обич завладяващо...
Истински съм, нетипичен,
вече виждам, вече горя,
същностно съм себе си,
но в един реален свят...
От тук до нататък,
отвътре навън,
живот без остатък
и не като на сън...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Меричка (Мери Попинз)

2012-03-01T22:01:13+02:00

И аз ще кажа като voda, и искрено се радвам! Творчеството е лечебен процес и понеже е в основата си "само тяло, вяра и тишина..." да почетем Вярата!
zemfim (Елена Величкова)

2012-02-14T22:03:02+02:00

Думите ти са изстрадани, няма съмнение....за човек познал онази тъмнина. Хареса ми!
voda (Елица Ангелова)

2010-07-19T23:04:19+03:00

Преодолял си я.
И дано не се повтаря!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2010-07-19T11:43:39+03:00

истински си...
чудесно написано душевно усещане.