Да се искаме, не и да се имаме
Тук до тебе горя, но не с теб.
И всяка дума, всеки поглед, всяка мисъл се пропива през плътта ми.
И в снежно бяло, чуждо мой силует
се обрисува на листа смачкан, повехнал и ограбен.
Не ми навявай тъги, имам ги безброй.
Остани си неслучил се, недокоснат.
Аз ще помня цял живот, че си поискал да си мой,
а ти помни, че аз не бих те поискала, ако беше по-просто.
Влюбена съм в лудостта ти, а ти във моите мистерии.
Да, аз и ти палим факли само за постановки трудни.
Ще се чудим до болка защо един до друг сме, а не можем да се намерим.
Но отсега си знаем, че писано ни е да се искаме, не и да бъдем.
04.01.2009г.
гр. Пловдив
На един невероятен мъж, с който явно просто не ни е писано да се случи...
И всяка дума, всеки поглед, всяка мисъл се пропива през плътта ми.
И в снежно бяло, чуждо мой силует
се обрисува на листа смачкан, повехнал и ограбен.
Не ми навявай тъги, имам ги безброй.
Остани си неслучил се, недокоснат.
Аз ще помня цял живот, че си поискал да си мой,
а ти помни, че аз не бих те поискала, ако беше по-просто.
Влюбена съм в лудостта ти, а ти във моите мистерии.
Да, аз и ти палим факли само за постановки трудни.
Ще се чудим до болка защо един до друг сме, а не можем да се намерим.
Но отсега си знаем, че писано ни е да се искаме, не и да бъдем.
04.01.2009г.
гр. Пловдив
На един невероятен мъж, с който явно просто не ни е писано да се случи...
© Събина Брайчева All rights reserved.
