Да се искаме, не и да се имаме

Jan 4, 2009, 3:12 PM

Poetry » Love

744 0 6

Тук до тебе горя, но не с теб.
И всяка дума, всеки поглед, всяка мисъл се пропива през плътта ми.
И в снежно бяло, чуждо мой силует
се обрисува на листа смачкан, повехнал и ограбен.

Не ми навявай тъги, имам ги безброй.
Остани си неслучил се, недокоснат.
Аз ще помня цял живот, че си поискал да си мой,
а ти помни, че аз не бих те поискала, ако беше по-просто.

Влюбена съм в лудостта ти, а ти във моите мистерии.
Да, аз и ти палим факли само за постановки трудни.
Ще се чудим до болка защо един до друг сме, а не можем да се намерим.
Но отсега си знаем, че писано ни е да се искаме, не и да бъдем.

04.01.2009г.
гр. Пловдив

На един невероятен мъж, с който явно просто не ни е писано да се случи...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

fitipalti (Евита)

2010-02-01T21:58:18+02:00
kopele (Ирен Попова)

2009-01-06T12:45:47+02:00

Много харесах
враната (Маргарита Василева)

2009-01-05T08:48:16+02:00

Много интересно!
vanila_n (Виолета)

2009-01-04T21:15:07+02:00

Жалко...
Разбирам те напълно. Но, колкото и да ти странно или невероятно, понякога така е по-добре, може би и за двама ви.
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

2009-01-04T20:31:42+02:00

...да се искаме, не и да бъдем...
mariniki (Магдалена Костадинова)

2009-01-04T17:38:21+02:00

понякога...
но е толкова красиво...неслучилото се...дълго се помни...
с обич, Събина...нека ти е светло и топло в душата...бъди щастлива!