Да се преборя
Да се преборя със клещите на съдбата,
да избягам от безмълвна тишина.
Да изхвърля миризмата на тъгата,
да извадя аз мечтите от прахта.
Да плесна със ръце, да вържа здраво
чувалът пълен със сплетни.
Да се усмихна и да скоча в бяло,
да изтрия и горчивите сълзи!
Да мога да летя във времето,
да бъда част от дървен стан.
Със нокти да премахна бремето
и товара на житейския гердан.
Но времето лети, не ще да знае
завихря се, върви напред!
Помита, граби и разкъсва
дори и моя словоред!
Да плесна със ръце, да вържа бремето,
сълзите и безмълвна мощ?
Да посипя със искрици времето
и то да стане звездна нощ!
Да се преборя със капана на съдбата,
да избягам от нелепа суета.
Да уловя с ръцете си мечтата,
и феникс да излезе от прахта.
© Лидия All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хареса ми! Поздравления!
-
Вечната борба със съдбата... Хареса ми финалът, олицетворяващ възкръсващия от прахта феникс - символ на безсмъртието и новото начало. Поздравления!
-
Много мотивиращо и вдъхновяващо стихотворение ! Страхотен стил,богата лексика и рима.Чудесно е , харесва ми много ! Поздравления !!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
