Да се преборя
Да се преборя със клещите на съдбата,
да избягам от безмълвна тишина.
Да изхвърля миризмата на тъгата,
да извадя аз мечтите от прахта.
Да плесна със ръце, да вържа здраво
чувалът пълен със сплетни.
Да се усмихна и да скоча в бяло,
да изтрия и горчивите сълзи!
Да мога да летя във времето,
да бъда част от дървен стан.
Със нокти да премахна бремето
и товара на житейския гердан.
Но времето лети, не ще да знае
завихря се, върви напред!
Помита, граби и разкъсва
дори и моя словоред!
Да плесна със ръце, да вържа бремето,
сълзите и безмълвна мощ?
Да посипя със искрици времето
и то да стане звездна нощ!
Да се преборя със капана на съдбата,
да избягам от нелепа суета.
Да уловя с ръцете си мечтата,
и феникс да излезе от прахта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Всички права запазени
