Да се преборя със клещите на съдбата,
да избягам от безмълвна тишина.
Да изхвърля миризмата на тъгата,
да извадя аз мечтите от прахта.
Да плесна със ръце, да вържа здраво
чувалът пълен със сплетни.
Да се усмихна и да скоча в бяло,
да изтрия и горчивите сълзи!
Да мога да летя във времето,
да бъда част от дървен стан.
Със нокти да премахна бремето
и товара на житейския гердан. ...