Да се удавиш в самота
Когато си сам и не ти се диша
и не можеш да понасяш себе си,
когато просто седиш и гледаш през прозореца
в дъждовен ден,
или се гледаш в огледалото
и очите ти крещят от самота,
когато цял ден гледаш хора в кръгчета
и те ти пишат велики думи,
прозрачни като сапунени мехури,
когато ти пишеш за мъжете, а той за жените
и няма нищо общо между вас,
освен поставянето на хората
от срещуположния пол под един знаменател...
когато всичко ти е на парцали
и самият ти си на парцали,
когато разговаряш с някого,
а него го няма,
когато любовта е на минус,
когато ти треперят ръцете от ужас,
че нямаш чия ръка да държиш,
и когато гледаш живота като зрител,
когато се смееш на драми и плачеш на комедии,
когато всяка вечеря има вкус на отхвърляне
и е все едно си ядеш сърцето...
когато вечно се чудиш дали си достатъчен
и защо се разминаваш с големите неща,
когато палиш свещ и погребваш мислите си,
когато се давиш в самота
или в чашата вино виждаш живота си
и той е почервенял от тъгата,
когато сервираш вечеря за двама
и после махаш вторите прибори от масата,
когато си казваш наздраве с бутилката
и сутрин закуската ти е горчива,
когато кафето не може да те събуди,
поради простата причина,
че имаш нужда някой да те буди
с поглед, с ласки, сластно, страстно,
когато търсиш причини да се влюбиш
и имаш сигурно 90 такива,
но просто няма в кого...
в тези глупави моменти си повтаряй -
трябва първо да обичаме себе си...
© Ивона Иванова All rights reserved.
