Mar 19, 2008, 10:08 PM

... Да си спомниш... 

  Poetry » Other
786 0 5

Когато обичаш и си наранен,

когато се вричаш, а сам вече в себе си не си убеден...

Помниш ли какво е щастие, мечта,

игра на малко усмивки, без сълза в очите,

без лицемерие в душите?

Аз май те обичах, помниш ли?

Аз май всичко за тебе раздадох.

Отминавах розовите светове,

събирах парчета от своето сърце.

Очаквах те дълго, чаках те с толкова страст.

Грешница станах, а ти не дойде... Да, в теб няма сърце.

Един живот в чакане премина - да чакаш наглата усмивка,

поглед с укор, зад усмивката сълза. И въпреки това - напред...

И кога за мене спомняше си ти? Май, когато чашите с уиски

и лед до дъно надигаш мълчаливо призори...

И всеки ден на сянка аз все повече приличам, не в тялото -

душата като рисунка стара избледня. Няма я усмивката,

няма я в мен жената, стопи се и мечтата...

Говорим с хората за по-добри дни! Ха, кой ще ги дари?

Говорим с лицемерие, крием си сълзите, за всичко плащаме

с това, което най-много обичаме.

... И днес май малко меланхолично или иронично звуча?

Но ела в моя живот ти за ден. Виж, как правя всичко това

и какво ли не за любовта...

Писна ми да чакам и да те карам да си спомниш...

Да, обичам те и днес все още е така. Не го разбра, 

нали така? И пак ще сме чужди, а аз ще плача сама...

Но стига ми вече ирония, цигарата ми догаря, края на стиха

аз слагам и някой човек далечен зова ми за любов и

писъка от болка да чуе, се надявам...

© Любослава Банова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Според мен няма значение толкова в какъв раздел е.Най-важното е да е стоиностно произведението, а това е точно такова!!! Браво 6 от мен
  • Благодаря и за критиката, и за комплиментите. Но все пак не може ли човек да използва и малко преувеличения. Това е моят стил и моята изповед, и всеки има право да не я харесва и за това ценя и не толкова ласкавите мнения...
  • двете малки "буби"(а едното било момче)...не ни бубосвайте с набъбналите си стихове ...всеки един стих е изживян или почувстван но това не е оправдание ...
  • НА МЕН ПЪК МНОГО МИ ХАРЕСА И СЕ РАДВАМ,чЕ Е ТОЛКОВА ИСТИНСКО...ПОЗДРАВЛЕНИЯ...ТОВА Е НЕщО ПРЕЖИВЯНО И ТОВА Е НАЙ-ВАЖНО.НЯМА ЗНАчЕНИЕ В КОЙ РАЗДЕЛ Е ...
  • Няма лошо, ама тва повече на проза бие. Има болка в него има съжаления разни, като писания из личен дневник. Не виждам защо е в раздел поезия. Само това, иначе вероятно произведението носи някаква си своя стойност. Просто избягвай тези дълги изречения и попдробни описания. Има няколко полезни темички във форума една от които е..."Теория на поезията" УСПЕХ!
Random works
: ??:??