Sep 29, 2010, 1:17 PM

Да, сигурен съм – пак ще се родя

  Poetry
805 0 10

Да, сигурен съм – пак ще се родя.

Все някой ден – след милион години...

Живота днес пребори го смъртта

и някак много бързо си отмина...

 

Да, сигурен съм, че макар след време

ще се роди това, което днес

дълбоко в мен преструва се, че дреме

и гледа на света без интерес...

 

Да, сигурен съм, че ще се родя,

когато си заслужи да се пръкна -

както изгрява новата звезда,

която вече няма да помръкне...

 

И – сигурен съм – не това е времето

да се родя отново в този свят!

Защото той не дава – само взема!

А и не можеш да си вечно млад!

 

Ала когато всички преродени

се наредим на тези небеса

и – стоплили нозете си студени –

окъпем се във утринна роса,

 

ще разберем какво е да сме живи

наистина! Надвили над смъртта!

Едва тогава, да, ще сме щастливи...

Тогава...

Но кога ще е това...?

 

 

28 септември 2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...Защото той не дава – само взема!... О, той дава, толкова много дава, но плодовете му ще оценим, едва когато открием тайната на смъртта. Усещането ви е абсолютно вярно, а стихът е прекрасен! Поздравления изобщо за цялото ви творчество!
  • Хубав стих, навежда ме на много размисли. Но..по-добре да си живееш живота тук и сега- това е най-сигурното нещо, което мога да ти кажа!
  • Аз пък не вярвам в прераждането, но стиха е страхотен! ПНС !
  • valia1771 (Ивон ), аз се чувствам прероден - защото се абстрахирам от лошото и грозното на днешния свят. Получава се!
  • Лошото е , че никой не знае , кога ще стане това.А всички мечтаем за прераждане....Дано се преродиш, ДАНО!С поздрав и

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...