29.09.2010 г., 13:17

Да, сигурен съм – пак ще се родя

807 0 10

Да, сигурен съм – пак ще се родя.

Все някой ден – след милион години...

Живота днес пребори го смъртта

и някак много бързо си отмина...

 

Да, сигурен съм, че макар след време

ще се роди това, което днес

дълбоко в мен преструва се, че дреме

и гледа на света без интерес...

 

Да, сигурен съм, че ще се родя,

когато си заслужи да се пръкна -

както изгрява новата звезда,

която вече няма да помръкне...

 

И – сигурен съм – не това е времето

да се родя отново в този свят!

Защото той не дава – само взема!

А и не можеш да си вечно млад!

 

Ала когато всички преродени

се наредим на тези небеса

и – стоплили нозете си студени –

окъпем се във утринна роса,

 

ще разберем какво е да сме живи

наистина! Надвили над смъртта!

Едва тогава, да, ще сме щастливи...

Тогава...

Но кога ще е това...?

 

 

28 септември 2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...Защото той не дава – само взема!... О, той дава, толкова много дава, но плодовете му ще оценим, едва когато открием тайната на смъртта. Усещането ви е абсолютно вярно, а стихът е прекрасен! Поздравления изобщо за цялото ви творчество!
  • Хубав стих, навежда ме на много размисли. Но..по-добре да си живееш живота тук и сега- това е най-сигурното нещо, което мога да ти кажа!
  • Аз пък не вярвам в прераждането, но стиха е страхотен! ПНС !
  • valia1771 (Ивон ), аз се чувствам прероден - защото се абстрахирам от лошото и грозното на днешния свят. Получава се!
  • Лошото е , че никой не знае , кога ще стане това.А всички мечтаем за прераждане....Дано се преродиш, ДАНО!С поздрав и

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...