29 сент. 2010 г., 13:17

Да, сигурен съм – пак ще се родя

808 0 10

Да, сигурен съм – пак ще се родя.

Все някой ден – след милион години...

Живота днес пребори го смъртта

и някак много бързо си отмина...

 

Да, сигурен съм, че макар след време

ще се роди това, което днес

дълбоко в мен преструва се, че дреме

и гледа на света без интерес...

 

Да, сигурен съм, че ще се родя,

когато си заслужи да се пръкна -

както изгрява новата звезда,

която вече няма да помръкне...

 

И – сигурен съм – не това е времето

да се родя отново в този свят!

Защото той не дава – само взема!

А и не можеш да си вечно млад!

 

Ала когато всички преродени

се наредим на тези небеса

и – стоплили нозете си студени –

окъпем се във утринна роса,

 

ще разберем какво е да сме живи

наистина! Надвили над смъртта!

Едва тогава, да, ще сме щастливи...

Тогава...

Но кога ще е това...?

 

 

28 септември 2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...Защото той не дава – само взема!... О, той дава, толкова много дава, но плодовете му ще оценим, едва когато открием тайната на смъртта. Усещането ви е абсолютно вярно, а стихът е прекрасен! Поздравления изобщо за цялото ви творчество!
  • Хубав стих, навежда ме на много размисли. Но..по-добре да си живееш живота тук и сега- това е най-сигурното нещо, което мога да ти кажа!
  • Аз пък не вярвам в прераждането, но стиха е страхотен! ПНС !
  • valia1771 (Ивон ), аз се чувствам прероден - защото се абстрахирам от лошото и грозното на днешния свят. Получава се!
  • Лошото е , че никой не знае , кога ще стане това.А всички мечтаем за прераждане....Дано се преродиш, ДАНО!С поздрав и

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...