29 сент. 2010 г., 13:17

Да, сигурен съм – пак ще се родя

809 0 10

Да, сигурен съм – пак ще се родя.

Все някой ден – след милион години...

Живота днес пребори го смъртта

и някак много бързо си отмина...

 

Да, сигурен съм, че макар след време

ще се роди това, което днес

дълбоко в мен преструва се, че дреме

и гледа на света без интерес...

 

Да, сигурен съм, че ще се родя,

когато си заслужи да се пръкна -

както изгрява новата звезда,

която вече няма да помръкне...

 

И – сигурен съм – не това е времето

да се родя отново в този свят!

Защото той не дава – само взема!

А и не можеш да си вечно млад!

 

Ала когато всички преродени

се наредим на тези небеса

и – стоплили нозете си студени –

окъпем се във утринна роса,

 

ще разберем какво е да сме живи

наистина! Надвили над смъртта!

Едва тогава, да, ще сме щастливи...

Тогава...

Но кога ще е това...?

 

 

28 септември 2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...Защото той не дава – само взема!... О, той дава, толкова много дава, но плодовете му ще оценим, едва когато открием тайната на смъртта. Усещането ви е абсолютно вярно, а стихът е прекрасен! Поздравления изобщо за цялото ви творчество!
  • Хубав стих, навежда ме на много размисли. Но..по-добре да си живееш живота тук и сега- това е най-сигурното нещо, което мога да ти кажа!
  • Аз пък не вярвам в прераждането, но стиха е страхотен! ПНС !
  • valia1771 (Ивон ), аз се чувствам прероден - защото се абстрахирам от лошото и грозното на днешния свят. Получава се!
  • Лошото е , че никой не знае , кога ще стане това.А всички мечтаем за прераждане....Дано се преродиш, ДАНО!С поздрав и

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...