Oct 30, 2007, 9:20 PM

Да слушаш тишината... 

  Poetry » Other
820 0 19

Отчаяно прегръщам самотата,

поглеждам в мрака - никого не чакам...

Единствено отблясък от луната

там виждам, ала го отбягвам.

Очи притварям, слушам тишината,

а тя е нежна, пълна и спокойна.

Почивам си, отпуснала крилата

в покоите на тази нощ упойна.

Усещам се безплътна и ефирна,

във мир със себе си и със всемира.

Въздъхвам леко, вече не отчаяно,

в нощта утеха търся и намирам...

И тя като душата ми е тъмна,

но тъмно-шоколадова и мека,

и знам - дори сега да е невидима

минава  там към слънцето пътека...

 

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??