Да споделим мълчанието! Искаш ли?
Един към друг с отворени очи!
Щом думите сърцата ни притискащи,
сега са птиците умиращи сами!
Да спорим за любов! Желаеш ли?
Когато устните ни тласкат към едно!
Ръцете ни тогава най-дерзаещи,
да бъдат клоните на паднало дърво!
Не вярвам! И не мисля, че е истина!
Ще чакам! Времето си ти!
Не всичко от живота е изчистено!
Но любовта възкръсва от сълзи!
Емилиан Примов
© Емилиан Примов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
