Да срещнеш приятел
Да срещнеш приятел
Бездомник смълчан на пейка седи,
пес уличен във него се взрял,
клекнал, за миг не отделя очи,
другар по съдба в човека познал.
Здравей, човече! Защо тук си се свил?
Изглеждаш тъжен, това не e добре!
Вярно, не сме в зеления април,
но е топло, не духат ледни ветрове.
Ще отговоря... може ти да разбереш...
човекът бавно по главата го погали -
не съм те молил бяга си да спреш,
отминаха, далече са твоите другари.
Хората във всичко търсим смисъл...
ние нямаме кожух и бързи лапи.
Бог на денонощен труд ни е орисал,
така посрещаме безбройните обрати
на Съдбата. Заспива кратко тя... от умора,
мислиш - най-сетне... мечтания рай -
но спретват ти криза алчните хора
и всичко отново - така до безкрай.
Песът учуден, невярващ премига
- нима е възможно да се живее така,
тази причина, човече, наистина стига
да обърнеш завинаги гръб на света.
И всъщност ти... направо... си весел,
аз нямаше да преживея за нищо нощта,
често ти слушаш нашата кучешка песен,
в нея се пее само за щастливи неща.
Ще те помоля - да не бъда криво разбран -
този разговор между нас нека остане,
животът ви по-страшен е от общински капан,
там има шанс - десет избягат, един ще се хване.
---------------------------------------------------
Бърза тълпата, тече във всички посоки,
не забелязва тя този странен диалог,
преследва сляпо своите "цели високи"
и пропуска - защо ли - най-простия важен урок.
© Запрян Колев All rights reserved.
