Да стопля с длани нежното ти лице
На най-прекрасната
Присъстваш навсякъде в душата ми.
Не си отминала, а най-жива любов.
Не си белег, а си роза в съдбата ми.
За теб да умирам винаги съм готов.
Знаеш ли, че животът е много кратък,
като пясък през пръстите ни изтича.
Няколко мига щастие и сме оттатък,
но и тогава само в теб ще се вричам.
Позволи ми да попия с устни росата
по чудесните ти бели и добри ръце,
да видя в очите ти рая на чудесата,
да стопля с длани нежното ти лице.
Докато съществуват небето и звездите,
Земята и планетите, Слънцето и Луната,
планините и цветята, морето и реките,
ще живея на това чувство с красотата.
© Васил Георгиев All rights reserved.
