Победител (Васил Георгиев)
356 3343
Oct 6, 2011, 2:29 PM

Да стопля с длани нежното ти лице 

  Poetry » Love
750 0 6

                                              На най-прекрасната

 

Присъстваш навсякъде в душата ми.

Не си отминала, а най-жива любов.

Не си белег, а си роза в съдбата ми.

За теб да умирам винаги съм готов.

 

Знаеш ли, че животът е много кратък,

като пясък през пръстите ни изтича.

Няколко мига щастие и сме оттатък,

но и тогава само в теб ще се вричам.

 

Позволи ми да попия с устни росата

по чудесните ти бели и добри ръце,

да видя в очите ти рая на чудесата,

да стопля с длани нежното ти лице.

 

Докато съществуват небето и звездите,

Земята и планетите, Слънцето и Луната,

планините и цветята, морето и реките,

ще живея на това чувство с красотата.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??